Тъжно!

Site Admin Joined: 05 Feb 2007 Posts: 6 Location: dp

Погледна ли аз твоя снимка
за мене срива се света,
ти беше моята любимка
изпалнена с любов и доброта..

Вляза ли в твоята стая
си спомням всеки миг с теб.
Не мога да ги върна зная
нито пък да върна теб.

Ве4е не мога аз да 4уя
как мило ми говориш ти
но ти би искала,аз зная,
да следвам своите ме4ти.

Аз няма да те видя ве4е
но помня още твоя глас
нищо 4е си толкова дале4е,
нищо 4е не си сред нас..

По улиците още даже
препознавам хората за теб
с надежда някои да ми каже
4е мога аз да срещна теб.

В сънищата ми те срещам
и вси4ко е толкова реално,
4е ме оби4аш аз усещам
за миг е вси4ко идеално.

Събудя ли се 4увствам самота,
възможно ли е да те няма?
В сърцето си усещам празнота
голяма колкото дълбока яма.

Защо живота е тъй кратък?
защо съдбата е жестока?
Когато щастието е нататък
ти тръгваш в другата посока.

Защо когато нещо си отива,
нямаш време да го спреш?
Когато си ми нужна жива,
Съдбата е решила да умреш.

Тъгата е толкова много.
Защо вси4ко свърши така?
Не можах да кажа "Сбогом"
не подържах твойта ръка..

Site Admin Joined: 05 Feb 2007 Posts: 6 Location: dp

)) Харесва ли ви?